Ние, българите, като наследници на живелите тук преди нас траки, сме носители на древните гени на невероятни творци, които със своето майсторство в ювелирното изкуство, са задминали всички други цивилизации от това време.

Малко българи знаят, че най-старото  златно съкровище в света, е открито в България, край град Варна.

Варненското златно съкровище е на възраст около 6000 години и по своята историческа и културна значимост е сравнимо с откриването на Троя, или египетските пирамиди. Само за сравнение – египетските пирамиди са построени от човека цели 1500 години след времето, в което нашите прадеди са създали това съкровище.

Неговата възраст и майсторската изработка на предметите дава основание на археолозите да стигнат до извода, че първата европейска цивилизация се е зародила по нашите земи. Съкровището е с впечатляващото тегло 6,5 килограма и златна проба от 23 карата, като съдържа над 3000 изкусно изработени златни предмета и златни накити, но то не е единственото по нашите земи.

            Хотнишкото златно съкровище, съдържа златни накити и предмети,  изработени от много старо, чисто и самородно злато. Открито е в земни пластове, датирани от учените на около 7000 години преди новата ера, което го прави с около хилядолетие по-старо от най-старото, както се смяташе до сега – Варненското златно съкровище.

            През 2004 година археолозите откриха в подбалканските полета некропол от раннобронзовата епоха (3400-2000 години преди Христа), който се явява своеобразен център за производство на златни накити. Намерени са гривни, нанизи, апликации за дрехи, халки, маниста и много други.

            Не може да не се споменат и многобройните тракийски гробници, които са извор на артефакти за живота, културата и бита по нашите земи от най-древни времена и в които, при разкопки, обичайно биват открити и най-разнообразни златни предмети.

            В Малката могила край Шипка, при разкопки е открит погребан тракийски владетел, живял в средата на IV век пр. Хр. Неговите най-ценни лични вещи, оставени край тялото му, за да го придружат в задгробния живот, са истинско съкровище. Намерени са множество сребърни и златни накити, изработени с изключително майсторство, финес и прецизност, както и два жезъла и съдове от сребро.

            Златният дъбов венец на известния тракийски владетел Севт III, златните бижута от погребението на тракийска аристократка, открито край сливенското село Крушаре и още много открития на древни бижута и предмети, с които изобилстват нашите земи, са нишката, която свързва далечните ни тракийски прародители и нас, съвременните българи, и е в основата на изграждането на Европейската цивилизация.